вторник, 18 април 2017 г.

Седмица 15 - мързел и картичка от мама и Ева.

Ето ме тук, без дори да знам кой ден от седмицата сме. След броени часове приключва най-дългата ми отпуска за последната година и половина - цели 10 дни! Починах си чудесно и от работа, и от блогове, фейсбук и дори от крафтърстване. Събирах слънчице, добро настроение, вдъхновение и ги трупах в душата си та да имам за няколко седмици поне.
 Лошото на дългите (разбирай повече от седмица при мен) почивки от крафтърстване е, че някак ме наляга мързела... дори не точно мързел, но едно такова като лепкава гадна мъгла, която ме обгръща отвсякъде и забавя движенията, убива енергията ми и желанието да направя нещо ново. И колкото по-дълго време отлагам рестарта, толкова по-зле стават нещата.
За това дори не се подразних, когато ми се обадиха тази неделя с  молба да направя специална картичка за баш шефката. Знаех, че няма измъкване  от задачата и срока (утре) та това беше необходимия двигател за да мога да се издърпам за косата и да изплувам от лепкавата яма. До преди малко майсторих и да ви кажа, не си спомням да съм отделяла толкова мислене и старание в нещо, правено през последните месеци. Но ще ви я покажа следващта седмица.
Що се отнася до миналата седмица, както вече казах, тя беше рехава откъм творчество. Великденски яйца и козунаци няма да ви показвам, защото не им посветихме кой знае колко усилия тази година, но пък с Ева направихме обща картичка по случай  Картичкофурийската игра - "Мама и детенце" . Аз много обичам да работя заедно с децата си и се радвам, че успявам да увлеча и големия ми син и малката принцеса. Ева обожава жели плейта и играта с него, така че при всяка възможност го вади и започва да прави дизайнерски ;) хартии предимно в розово-лилавата гама. Този път се смили над мен  и добави малко зеленичко. От нейните опити се роди тази картичка:
 
 Листенцата и клончетата също са част от експеримента с желето, цветята са ръчно правени от мама, а девойката избрахме двете - за да отива на детската ни романтично пролетна картичка.
 Картичката отиде подарък за една 6 годишна госпожица, надявам се да и е допаднала.
 В същата гама направих и още нещичко - за лелята на мъж ми, която има рожден ден през април. Най-сетне използвах едни започнати отдавна цветя от фоам.
И докато сме на розова вълна, да включа тук и картичката, която направих за играта на Мирослава във фейсбук - познай автора. Много ми беше забавно да се опитам да избягам от себе си да направя по-различна картичка - изчистена, подравнена, която затрудни доста познаващите. Добре че им бях оставила жокери за да се досетят, че е моя.
 
  Освен розовите цветя, искам да ви покажа още една картичка в двете и разновидности. Първоначално бях предвидила нея за играта - твърдо бях решила да е изчистена моята картичка.
 Но колкото повече време минаваше, толкова по-постна и недовършена ми се виждаше картичката. Реших, че трябва да я "дооправя" и така я довърших, че още по-малко ми харесваше вече. Не са моята сила изчистените картички и това е.

  На вас коя ви допада повече? Ако въобще някоя ви допада де.
Лека след празнична седмица ви желая, 
Кат

Предизвикателства/Challenges:  

петък, 14 април 2017 г.

Седмица 14 - Пътешествия

Мислех да прескоча тази седмица и да ви досаждам отново в неделя, но някак си не можах да наруша обещанието дадено на себе си да публикувам всяка седмица.
  Та ето ме тук с куфар и малко цветя.

 Куфарът правих за колега, който ни напуска за да замине за Германия. Той имаше рожден ден наскоро и логично, след като го попитахме какво да му подарим, той отговори - Куфар с пари. Така и направихме - от мен куфара, от колегите парите в него и подаръкът беше сформиран бързичко. Първоначално мислех да използвам куфар на Тим Холц, който шМи беше нарязала за мен преди поне 2 години, но като го извадих и видях колко части има, бързо се отказах и минах на план Б с рязане на ръка. Стана крив, набръчкан и изстрадал, но така се те, куфарите, които често престояват в багажното отделение на самолета.
 Аз също пътешествах тези дни в посока Италия, Рим. Но тъй като това не е блог за пътешественици, ще ви споделя само с три изречения моите впечатления от Рим и ще ви покажа няколко снимки. Основен фотограф беше сина ми и много се забавлявах като гледах днес снимките - как изглежда Рим през неговите очи.
Та, Рим е грандиозен, величествен, забележителностите му определено не могат да бъдат подминати, защото независимо от коя епоха датират, те се възвисяват над всичко друго, било то с размера си или пък с красотата си.  Опитах се да пропускам тълпите туристи, които обикаляха в кръг с карта в ръка и зачеркваха хиксчета след всяко място в списъка си, но не винаги ми се получаваше - просто туристите са много, твърде много. 
Но моят Рим по-скоро е този на тесните улички, на старите сгради с капаци на прозорците, на уличните музиканти, на цветята,  на монахините на мотопеди, на малките смешни коли, на карираните покривчици и  масичките, които едва побират две пици 
Рим, в който ядем сладолед в Джелатерия от 1947 г. и си пием капучиното в семейна Пастерия от 1925 година. Изключително ме впечатли тази приемственост на магазинчетата и сладкарничките - какво ли е ти, баща ти, дядо ти да сте занаятчии и това да не се променя, въпреки всички промени в забързания свят около нас? 









 Ами, хареса ми. Весо каза догодина пак. Марти обеща да научи десетина италиански думи дотогава. 
 

понеделник, 3 април 2017 г.

Седмица 13 - Тайната градина

Мило дневниче, ето мен и мен ;)
Изминалата седмица беше една от най-дългите в моя кратък (нали съм на 20) живот. Започна с ужасно много работа, съчетана с желанието ми да направя нещо за новото ни предизвикателство, което е толкова цветно и пролетно. И нали съм си аз, вместо да изровя нещо от купищата готови цветя и да направя дузина бързи картички, аз си играх да правя ръчни цветя, които и до този час стоят по бюрото без да са върху картички. 

Само благодарение на ината си успях да довърша поне една картичка към 3 сутринта. Но пък имам материали за поне още десетина... някой ден. 
Смяната на времето ми се отрази кошмарно - късно, много късно лягане съчетено с трудно ставане и купищата работа доведоха до припадак във вторник. Там някъде си казах, че трябва да намаля темпото и спрях да правя картички.... за една вечер :) 
Седмицата премина в бясно препускане и идея си нямам как оцелях до петък следобед. Добре, че беше слънчицето и пролетното настроение, което винаги ме кара да се чувствам някак като в "Тайната градина" .
В петък следобед рестартирах седмицата наново. Пих кафенце с картичкофурия, с която не сме се виждали отдавна. И тя ме пренесе наяве в Тайната градина, която по съвпадение се казва "Къща". В това вълшебно място, където едни хора танцуват, работят и учат други хора да се забавляват, се надявам скоро да ви събера и да творим заедно. 
Прекарах там цялата събота.... подрязвайки едни къпини. Вечерта с надрани ръце и куп трънчета по пръстите се прибрах толкова заредена и отпочинала, все едно съм била цяла седмица отпуска. В неделята творих като луда, дори съм доволна от себе си - излязох от дупката, в която бях потънала в понеделник. 


  
 А следобеда хукнах по гостита - отново в къща, отново с разкошна градина и куп весели хора, с които пихме до мноого късно. Дори мисля, че и тази сутрин още ме държи, така че отивам да си направя второ кафенце, че да успея да се закарам до работа.
Предстоящата седмица съм си я обещала спокойна, весела и пълна с приключения.
Ваша, загубена в Тайната градина
Кат  

Предизвикателства/Challenges:  
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...