понеделник, 22 май 2017 г.

Седмица 20 - на бързите картички

Пак съм тук и пак посред нощ. Ще каже човек, че си нямам мъж за гушкане, гардероб за подреждане и служебен компютър та да си подготвя нещо за утре.
Но вместо това ще ви разкажа с думи прости изминалата седмица. Тя започна с офанзива за поредната спешна картичка за колега. И тъй като асоциацията ми с този колега е някакъв вид странен гарван, който гледа от клона и се обажда само като черна станция, то веднага реших, че за да му направя картичка ще използвам остатъци от платно наклепано с пасти през стенсил - точно с този гарван. Та сглобих нещичко, но все пак реших да съм миролюбива и оцветих гарвана в зелено - модерна птица, какво да я правиш.

Последва един плик за пари - ключовите думи бяха студент, учене, пътешествие. Как да му откаже човек? Прибягнах обаче до любимите си изрязани в стотина разцветки балони. И ето - роди се силно пътешественически дух.

Покрай пътешествията да ви покажа и снимка от нашето приключение - издигане с балон над София.

 След като се приземихме оформих още няколко картики - все бебешки и детски. Ето ги и тях.



Картичката със слончето ми е особено специална - Марти прерисува от нета слончето, а Мигито и  дъщеря и Надя успяха да го дигитализират. Сега ще си имам печат за бебешки картички.
Очите ми се затварят и въпреки, че ми се искаше да споделя някои детайли по картичките, ше ще продължа утре.  Сега ви желая лека седмица, да не забравите за Светите братя и хубавия ни български празник.

Кат



 

понеделник, 15 май 2017 г.

Седмица 19 - ирландско настроение и микс медия уроци в снимки

Седмицата и аз отлетяхме в преносен и буквален смисъл. 
Аз - за Дъблин. Бяха забавни 3 дни командировка, макар че работата и немския ме тормозеха и разваляха добрите ми впечатления от този град и тази държава. 
Това, което остави най-ярък спомен в мен  от това пътешествие и Дъблин,  са правите улици и сградите, опънати по конец - никъде не стърчи ни климатик, ни остъклена тераса, нито на баба ти килотите -  всичко е равно и подредено. Второто нещо, което не спря да ме учудва са красивите врати на къщите. Снимах сигурно стотина, толкова много ме радваха. Третото е Trinity College - това е място с особен дух и специална  атмосфера. За повече не ми стигна времето - само няколко гинеса мушнахме с колеги в пъба.







Определено пътешествието беше много зареждащо, но и изморително. Нямах сили и  желание за творчество този уикенд, така че се отдадох на  мързелуване и оцветяване на новата ми книжка. Имам нови макери, които отдавна седяха в wish list-а ми - sharpie markers. Цели двадесет и четири нови цвята - перманентни и алхолни. Толкова им се радвах, че побързах да им скалъпя един калъф от плат за да ги разнасям навсякъде с мен. Срязах една стара тъмносиня пола, взех два листа оранжев филц и с помощта на силиконовия пистолет спестих на мъж ми влизането в ролята на Храбрата шивачка. Стана прилично добре, макар и далече от красивото. Сега маркерите са ми под ръка за да си оцветявам когато ми се прииска.
Даже смятам по подобен начин да си направя и за зиг маркерите нещо подобно. Да си ги гледам по цветове ( и да си пиша какво още трябва да си купя за да им е пълно цветното семейство).
Та на финала на този седмичен обзор искам да ви покажа няколко  платна и картички.
Започвам с платното, което правих за вдъхновение в Картишок микс медия предизвикателството "Полет". Уж темата дойде от мен, лесна и позволяваща много интерпретации, а пък вдъхновението ми беше полетяло в друга посока. 
Захванах се да довърша едно платно, започнато още през 2015 - тогава намацах фона с дилюжънс бои, добавих един надпис "freedom"  в бяло и го зарязах да отлежава така има няма 2 години. Защо реших сега да го довърша ли? Ами заради същия този надпис "свобода". Намерих му продължението:  

Freedom is a state of mind.

Реших, че един балон и този надпис са идеалната комбинация. И от там започна моето мъчение. Не съм снимала всеки етап, през който минах, но ето някои моменти:
Почти нищо не остана от първоначалното свежо зелено, лилаво и бяло. Но това е толкова характерно за микс медията. Все ми се струва, че платното е твърде плоско и ми се иска да напластявам още и още слоеве - печати, пасти, хартии, гесо после пак отново печати...
След като приключих с това "задължително" вдъхновение, намацах още едно платно. Там идеята беше да е максимално изчистено и сепло. За съжаление от него нямам читави снимки - изчезна някъде в Габрово по време на работилничката, така че само набързо ви показвам процеса на творене и при него.

Имам набелязано следващо подобно изчистено платно, харесва ми идеята за бялата рамка отстрани, но ще почакам още малко да ми се избистри концепцията в главата.
А ето и няколко бързи, ама много бързи картички, които се наложи да направя - за рождени дни на разни хорица около мен. Пропуснах да снимам поне още две три, но те и не заслужаваха специално внимание.





Следващата седмица се надявам да отворя нова страничка в арт журнала. Отдавна нищо забележително не се е раждало там. Но да видим дали вдъхновението ще лети в моята посока или ще е отпрашило на метлата в някоя друга посока.


 
Предизвикателства/Challenges:  

понеделник, 8 май 2017 г.

Седмица 18 - балонен рожден ден на Марти

Ето ме след поредната луда, много луда седмица. Тя беше посветена на рождения ден на Марти - моето пораснало 10 годишно вече момченце.
Темата и подаръкът измислих отдавна - издигане с балон над София. Естествено и съвсем типично за мен - вманиачих се до безумие и в продължение на месец виждах всичко в балони. Поръчах на колежката ми Злати курабийки с балони от фондан и балон - украса за тортата. Поръчах специална, ръчно рисувана тениска с балони, която ми направи щерката на Ренка. Въобще, да живеят творците около мен! 

За себе си оставих украсата на партито, поканите и един албум с 10 странички, в който си бях намислила да разкажа за първите десет години от живота на сина ми. Оставих си също и готвенето на разни дреболии за около 20-25 човека, правенето на тортата и разни дреболии за подаръчета на гостите. Трябва ли да ви казвам, че снимки почти на нищо нямам? Времето за моите задачки беше един ден. Готвих до 12 през нощта - простички нещица по вкуса на рожденика - всичко солено със спанак, всичко сладко с ябълки и канела. Имахме си солени мъфини, спанчен киш, спаначено руло, сладкиш с грис и ябълки, торта, баница, бисквитени топчета, свежи нарязани  плодове и зеленчуци, здравословни бонбони и други дреболии. После започнах да правя албума. Свърших го в 8 сутринта, при условие, че е супер елементарен - само снимки и украса с дистрес мастила и шаблони. Има точно 10 страници А4 формат и побра цели 125 снимки. Някъде на зазоряване довърших и едно платно, в което да скрия ваучерите за полета с балон. 
Ето и снимките, които този и онзи добър човек щракнаха в движение. 











 




През изминалата седмица направих още 3-4 картички по други поводи, но ще ви ги показвам утре. И нека мечтите ви носят на крилете на успеха.

Предизвикателства/Challenges:  

вторник, 2 май 2017 г.

Седмица 17 - Рожден ден

Закъснях.
Но имам оправдания. Бях на среща. Не каква да е, а Картичкофурийска. В Габрово. Но за нея ще пиша повече в Картишок. 
Тук ще споделя само личните ми емоции - като за приятели. 

Дълго спорихме вкъщи дали да ходим (винаги сме семейно) на срещата, защото тя беше точно на рождения ми ден - 29.04. Семейството предпочиташе да сме заедно, но успях някак да ги убедя, че пак ще сме и в Габрово. Не беше точно така - през половината ден участвах в преставяне, после работилница, всеки те дърпа насам натам, изморих се, после обща вечеря....
Но да ме прощават домашните, хич и не съжалявам. Позитивните емоции, с които ме дариха и познатите и непознатите хора на срещата ще ми държат влага още дълго. Усмивките, прегръдките, милите послания в тефтерите, които Ренка и Тони бяха направили специално за мен, картичките от Мариите и от Мартина, забавния скрин с малки чекмедженца от шМи (като на Пипи Дългото чорапче, с хиляди дреболии вътре), буквите, които ми подари Течето, подаръците от магазинчето на Бо и от Мария от Наборсата - всички бяха толкова мили и добри! Благодаря ви хора, и да ви се връщат удвоени добрините и хубавите емоции.
Видях голяма част от крафт-приятелките ми, разпилени из различните краища на България. Мигито  и Поли, Течето и Вилини, Мариянка, Кики, Ренка и Ася, софиянките, които иначе виждам все по-рядко (щот няма къде), Анелия и Мария, Мартина, с която се виждахме за пръв път и да не изреждам повече, че ще пропусна някого.  Запознах се с хората от Габрово като Стела и семейството и - всички те са много талантливи и ни помогнаха да си направим чудни свещички с Марти:
С Мария, която беше направила чудна торта за Картичкофуии, и която щедро я сподели с мен, жертвайки красотата и за да запалим свещички на нея. 


Организирахме поредния Кръжок на тема Микс медия - опасявам се, че беше твърде хаотичен, съвсем в наш стил, всеки имаше свободата да твори както сам си реши. Другият път ще съм лоша, обещавам.
Снимахме се малко, но пък много говорихме, прегръщахме се, смяхме се и обменяхме покупки и идеи. Децата се наиграха толкова добре, че сега само питат кога ще дойде другата среща. Вече се познават и са добри приятели. Като нас. 
И за финал - да не кажете, че нямам картички в тази публикация, ще покажа част от АТС визитките, които направих за срещата (22 броя) и една шеговита картичка. 



До нови срещи през октомви мили мои Картичкофурии. 
Кат

Предизвикателства:
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...