Къщичка

Търсене в този блог

Розова Коледа

на декември 08, 2011

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

картички коледа

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Коментарите ви ме правят щастлива. Благодаря ви за тях!

Къщичката си има къщичка

10 години по-късно, този блог най-сетне ще заслужи името си, както каза една моя близка приятелка. Виртуалната ми къщурка напоследък е занемарена, защото в живота ни най-сетне се появи реална такава. Но нека да карам по ред. Идеята, мечтата за наша селска къща датира отдавна, да не кажа, че винаги е битувала като фон на нашето семейство. В последните 5 години усилено се опитвахме да я реализираме, предимно зяпайки картата около София и отвреме на време предприемахме ефективни действия, разбирайте четяхме обяви в olx и подобни сайтове. Обаче като цяло повече си говорехме празни приказки и чакахме знак от Съдбата. Ей така, да бодне едно пръстче и да ни даде посока. И двамата с Весо сме от Плевен и селата около София са ни тъмна Индия. Аз обаче имах категорични предпочитания в коя посока да е нашето си село, това Перник, Драгоман и разни там подобни посоки хич не ме блазнеха. Или Ихтиман или нещо в посока Подбалканския път. Първо си набелязах село Очуша, на два пъти ходихме в Костене

Разпилени мисли от Косово

Днес ще пиша за пътешествията и хаотичните мисли. Много често ми се случва, докато карам да мисля по разни теми и да водя пространни разговори с другото ми Аз в главата ми. А понякога водя тези дискусии насън. Не си правя труда да ги споделям, струва ми се че не мога да ги напиша толкова добре, колкото звучат наум. Но ето, сега правя опит, защото пак пътешествам, но не шофирам аз. Отивам на курс по земно строителство в Родопите. Според околните - щото си луда. Курсове за фотография - добре Курсове за картички - добре, даже чудесно. Курс по рисуване - добре, пак е нещо. Курс по мазилки и loft стил в архитектурата - ъъъ да кажем добре. Ама строителство - вече прекаляваш! Дали съм научила нещо, това е друга тема. Но аз твърдо вярвам, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. И като добавяш към ежедневието си нови и нови неща, те променят цялостно начина, по който възприемаш света. Аз например бях много анти изкуството настроена. В математическите гимназии определен

Албум: пътят на щастието

Здравейте приятели, Отдавна спрях да пиша и да показвам истории покрай картичкоправенето. Май вече никой не се интересува от самия творчески процес, по-важен изглежда крайния резултат, отколкото перипетиите по постигането му. Важни са също и хубавите, "пипнати" снимки, които да хванат повече лайкове. Всичко това ме възпира да показвам, защото при мен всичко става по друг начин и добрата презентация на финала ми куца, определено. Но пък сега ми се прииска да споделя колко отдавна не бях творила с такъв размах. Всичко започна през 2018 :) , но спокойно, не съм правила един албум цели 3 години (това е друга история и друг албум). Тогава направих един от най-любимите си проекти - албум подарък за свекървата на колежка от работата. Наскоро много мила дама ми писа в ФБ страничката дали не бих се съгласила да повторя албума като замисъл и изпълнение. Съвсем наясно бях, че няма да мога, но все още си спомнях голяма част от методите на изработка, а имах и клипче,по изключение.

Предоставено от Blogger