Дребните човешки радости.

Слушам си Atmoshpere..един позабравен диск, подарък от любим приятел и ми е хубаво...
пия си червено вино, гледам си из нета красиви картички
запалила съм си ароматна свещ - абе с една дума, малко му трябва на човек да е щастлив.В моя случай ако не е актуалното за момента хоби - демек картичките и другите хартиени чудесии, то тогава е книга и буркан /да, именно буркан, 300 грамов, примерно от гранулиран чай, запазен специално за целта/ семки... и спокойствие за да си прочета книгата от край до край, ей това си е върховно удоволствие. Това дълги горещи вани /а кой ще мисли за околната среда/, шоколади и други сладки лакомства, разни там спа глезотии хич не могат да ме впечатлят.. и затуй не можах да се вживея като хората във всичките чиклити дет изчетох по едно време. Идеше ми да хвана героините тип Бриджит Джоунс и Беки Б. и да им плесна два шамара да се стегнат малко и да спрат да мрънкат за глупости. Но да не се отплесвам де. Това е друга тема, за друг път. Мисълта ми днес беше, че след тежък гаден работен ден човек може, не, по-скоро трябва да умее да разтоварва от напрежението, иначе ще пукне от инфаркт преди да е навършил 40-те...
Е, аз умея.
Наздраве!