Труд и творчество

Като една видна ученичка на математическа гимназия винаги съм се справяла добре с решаването на задачки и никога със "сложните" задания в час по труд и творчество - направи свещник от парче ламарина /татко се видя в чудо, докато го огъне на менгемето/, уший несесер и му бродирай цветенца отгоре, направи закачалка и тн.. всякакви такива полезни в живота умения... Та винаги приключвах срока с 3 позорни петици - по музика /щото съм абсолютен музикален инвалид/, по рисуване и по трудово обучение. Та естествено не си падах хич по въпросните предмети и с охота си признавах, че от моите ръце нищо творческо не може да излезе. И така доскоро.
Но сега вкъщи си имам един палав 3 годишен разбойник, който реших че не бива да ощетявам в каквото и да било отношение. Въпроса с пеенето го реших - пускам му дискове с всякаква музика, гледам че му влияят добре, дори пее детските песнички от яслата по-вярно от мен /то за това не се изискват много усилия де/. Но за да се опитам да съм на ниво по отношение на лепенето, рязането, рисуването и тн яслени занимания, се наложи да прибегна до цялата сила на нета като източник на идеи. Да живее КРОКОТАК и подобните му сайтове!!!
 Толкова добре обясняват хората, че ме накараха да повярвам, че и некадърни като мен могат да сътворят нещо красиво....Е, разбира се моите изработки изглеждат така сякаш ги е правил сина ми, но това не е най-важното...Покрай моето желание да му създавам традиции - правене на коледни картички, мартенички и тн. се запалих истински по правенето на картички.

Има много неща в нета като това които ми дават идеите...а вече се сдобих с красива кутия, в която събирам всякакви материали за целта - лепенки, картони, листчета, панделки, копчета и какво ли още не... Та на дърти години открих, че труд и творчеството не е измислено за тормоз над тийнейджърите, а е нещо разтоварващо и готино. И колкото и да си вързана в ръцете, винаги е удоволствие да поднесеш една ръчно направена с много любов картичка...