сряда, 29 декември 2010 г.

Cards


Любимата ми картичка от Коледната серия :)
Толкова ми хареса, че даже ми досвидя да я подаря на някого и си я запазих.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Toni atelie


Това е финална снимка на проекта с кодово име "таен клуб" както го нарече сина ми. Получих поръчка от един приятел да превърна един гол таван в някакъв вид арт място за жена му, където тя да си шие, прави картички и твори на воля и далече от палавите ръчичики на децата... Бюджета беше ограничен, но пък забавлението неограничено. Боядисвах, пребоядисвах, борих се с дупки и пукнатини по стените, проектирах шкаф за нула време и после убеждавах мъжа ми, че много му се отдава правенето на мебели за да ми го слоби...обикалях много из скъпи и евтини магазини в търсене на онези оранжеви нещица, които не служат за нищо и за всичко :) но пък накрая съм доволна от резултата. Дано и Тони, за която беше предназначен тайния клуб да е доволна, и да си прекара там чудни мигове.

неделя, 21 ноември 2010 г.

усмихни се:): ВЕСЕЛИТЕ ХОРА/есенна приказка/

усмихни се:): ВЕСЕЛИТЕ ХОРА/есенна приказка/: "ВЕСЕЛИТЕ ХОРА/есенна приказка/ Есента е толкова красива и вдъхновяваща... Прекрасна, жълта приказка, сякаш разказвана ни от някой въл..."

неделя, 31 октомври 2010 г.

Лавици

DIY Project: Make your own shelves
Обожавам различните неща в обзавеждането на една къща... нестандартни, шарени, свежи, било те и само прости етажерки като тази :)

вторник, 26 октомври 2010 г.

Snimki 10'2010


Да си призная, за някои неща не ми стига време и желание да се занимавам.Част от тия неща е да следя за разни полезни за природата и хората дейности, в които мога да се включа. Но пък си имам добри приятели /да са живи и здрави Дидо, Тони и сладура Пепи/, които ни мъкнат на такива инициативи.Смея да кажа, че веднъж замъкнати даваме всичко от себе си :)

вторник, 12 октомври 2010 г.

Дребните човешки радости.

Слушам си Atmoshpere..един позабравен диск, подарък от любим приятел и ми е хубаво...
пия си червено вино, гледам си из нета красиви картички
запалила съм си ароматна свещ - абе с една дума, малко му трябва на човек да е щастлив.В моя случай ако не е актуалното за момента хоби - демек картичките и другите хартиени чудесии, то тогава е книга и буркан /да, именно буркан, 300 грамов, примерно от гранулиран чай, запазен специално за целта/ семки... и спокойствие за да си прочета книгата от край до край, ей това си е върховно удоволствие. Това дълги горещи вани /а кой ще мисли за околната среда/, шоколади и други сладки лакомства, разни там спа глезотии хич не могат да ме впечатлят.. и затуй не можах да се вживея като хората във всичките чиклити дет изчетох по едно време. Идеше ми да хвана героините тип Бриджит Джоунс и Беки Б. и да им плесна два шамара да се стегнат малко и да спрат да мрънкат за глупости. Но да не се отплесвам де. Това е друга тема, за друг път. Мисълта ми днес беше, че след тежък гаден работен ден човек може, не, по-скоро трябва да умее да разтоварва от напрежението, иначе ще пукне от инфаркт преди да е навършил 40-те...
Е, аз умея.
Наздраве!

петък, 23 юли 2010 г.

ВИНА


Децата!Колко сме виновни
пред нашите деца!
Те идват на света спокойни,
с усмихнати лица.
Те с въздуха воюват
само с ръчички го ловят.
Съсредоточено разглеждат
край себе си светът.
А ние-строги и себични
дресираме ги -как
по-бързо трябва да пораснат
и с нас да тръгнат в крак.
И сърдим се,щом те прегъват
по твърдия паваж
крачетата си нестабилни,
когато свири марш.
Те,като луди пеперуди
вървят по свой зиг-заг,
към някоя седефна мида
или към някой мак.
Несвързано си казват нещо,
крещят с възторжен вик...
А ние искаме да знаят
те нашия език.
Да се страхуват от морето,
от всеки стръмен връх-
да имат чувството за пропаст
и чувството за смърт.
Да бъдат трезви и разумни
във тоз практичен век,
покорно да се подчиняват
на силния човек.
След победителят да тичат.
Да нямат собствен глас.
По всичко всъщност си приличат
единствено на нас.
И те-недетски-безвъзвратно
навлизат в зрелостта
и губят своята наивност
и свойта чистота.
И стават като нас-бездушни,
но малко по-добри...
И може би ни оправдават...
Прощават ни дори...

Недялко Йорданов

неделя, 30 май 2010 г.

Всяка жена трябва да има...

... една стара любов, за която да си мисли, че може да върне...

... и една, която да й напомня колко далече е стигнала...

... достатъчно собствени пари, които да й позволят да наеме собствено жилище, дори и да не го желае...

... нещо стилно, което да облече ако мъжът на живота й иска да се види с нея на часа...

... младост, която иска да остави в миналото...

...едно минало – достатъчно интересно, за да я топли на старини....

...един приятел, който винаги я кара да се смее и един, който я кара да плаче...

...малка, но страхотна мебел, която не е принадлежала преди това на някой друг от семейството...

... осем чинии, чаши за вино със столче,които си пасват и една невероятна рецепта, която ще накара гостите й да си оближат пръстите...

...чувството, че контролира съдбата си...

сряда, 28 април 2010 г.

Плахи опити

Това са първите ми плахи опити да правя картички за приятели, с повод и без повод. Има какво да се желае, но нали за това са приятелите - приемат всичко с усмивка, и ме потупват поощрително по рамото.

Канцеларски страсти.

В мен отдавна живее  тъмна  страст  - към канцеларските материали... Нали съм си дребен чиновник....винаги съм умирала да си поръчвам в работата всякакви /в повечето случаи излишни, разбира се/ листчета, разделители, ролери и маркери. Оказа се, че тази ми мания е много полезна в новото ми поприще - картичките, оригамито, куилинга и тн. В последните седмици колегите, а даже и шефа свикнаха да ме виждат докато чета скучни анализи да въртя по нещо между пръстите и в края на деня да подарявам на някой грозничка, но сътворена с любов дребна картичка...И понеже съм си по рождение с две леви ръце, и хич ме няма по художествените проекти, направо ми е жал да хабя хубавите хартии за моите нескопосни творения. Затова, да живеят офис материалите, ще се упражнявам с тях :) поне докато не са ме уволнили, за злоупотреби на работното място...

четвъртък, 22 април 2010 г.

Свикървата ма пудриди така

 Камелия Кондова  

Свикървата ма пудриди така 
Нъ чис бългЪрски
   
Ни съ уплаквам. Има дзверове,
пък моята по на чувек дукарва.
Ама да земи да ми дунисе
тос гоблен - Мона Лиза - да ма радвал?!
Дън мислите дунеси гу ушит -
напротив - чака ас да гу дукосна.
Било дубре за нерви, за артрит,
за ишиас и за мира във Босна.
На болести съм свикнала, ма на -
мира във Босна малку ма разчуства,
ма не чак толкус, чи да уткача
да фана туй будливуту изкуство.
Виж кво - й викам - водих съ пует,
и на сина ти кът такваз пристанах.
Сига плита, прискачам даже плет,
ма Мона Лиза няма да пудхвана.
Ни е за мен, ни съм такъв чувек.
Дай лози декар - ши гу изкупая,
ма гоблена ши гу брудирам век,
а можи два-три века - ни съ знае.
Закучи съ уж кротката жина
и даже тропна с крак/що не я снимах!/:
Въпрос на чест било идна снаха
субственоръчен гоблен да си има.
На чест кът ма засегна и...успя.
Запретнах са и бод пу бод гу метнах.
Дукът и стигна кривата уста -
тя Мона Лиза можи да пуметни.
Ни знам дали й за нервите дубре,
ма скърцам с зъби и на лай избива.
Мъжъ ми съ й завил с идно пирде -
излиза да пикай и пак съ скрива.
Дицата са разбягаха навън
и съ прибират саму в краен случай.
Ина ниделя саму нямам сън -
и вечи нямам мясту неубучено.
Бинтовах си ръцети, шия с крак -
със левия, чи по ми се удава.
Ни знам ни ден, ни нош - мен се мий мрак.

Ма чест е туй и тряа са спасява.

Питрана /многустрадална/


сряда, 21 април 2010 г.

Блог мания

Работя във странна фирма... чужбинска, с правила писани в някоя централа на КГБ... Имаме интернет, разбира се, все пак се налага да го използваме всеки ден в работата си, но дотам. Стремежът е да се забрани всякакво ползване на нета за лично удоволствие... 
Хайде, свикнах с мисълта, че нямам под ръка любимия си скайп  - приятелите ми събраха крупна сума от залози, за това колко бързо ще напусна въпросната фирма, но ето, вече година и половина и още съм там. Е, вярно, измислих накрая начин да влизам в скайп ( да живе имото), измислих и начин да влизам в пощата си за секунди, когато много ми се иска да прочета някой личен мейл, но въпреки всичко не мога да свикна с тези нелепи ограничения. За бога - забранен ми е дори форума на БГ-мамма, а какво остава за другите сайтове? 
Но от вчера имаме нова забрана, която вече ми идва в повече! Забранени са ни блоговете... всички опити да отворя някой от любимите си местенца, с които вече свикнах да разнообразявам деня си, биват обречени на тотален неуспех - виждам огромен оранжев надпис, който сякаш ми се подиграва, крещейки Access denied! Ужасно е дразнещо, и не виждам начин да свикна с това поредно недомислено ограничение, така че реших - почвам да си търся нова работа! Че те утре ще ми забранят да влизам и в google, водени от някакви си техни измислени правила...

четвъртък, 1 април 2010 г.

Подаръците...

Миналата седмица изпратихме шефа ни обратно вкъщи. Той е латвиец, беше дошъл по заместване за 2 месеца в България.. в крайна сметка остана почти година и през цялото време страдаше за родината си, за семейството си, за приятелите... а накрая, на тръгване се оказа, че безумно се е привързал към всичко българско и родно - от планините през хората, които са толкова различни тук, до нас, своите колеги. А ние съответно направихме тръгването му още по-трудно като му подарихме подарък :) И то не какъв да е подарък - не нещо типично за заминаващ си чужденец като българска черга или бутилка ракия. А специално подбран - електрическа китара, защото от малкото изпуснати по време на правенето на бюджета реплики бяхме разбрали, че обича да свири и много би искал да има по-добра китара. Това го разби!
Държеше я в ръце и само повтаряше - crazy people, I am in shock....и наистина беше изумен. Не очакваше такъв личен подарък от някакви хора, негови подчинени, с които не го свързва нищо повече от  няколко направени заедно отчета... явно при тях там, в прибалтика хората са далеч по-студени и резервирани един към друг. Но огромното удоволствие, което му доставихме, не може да се сравни с нищо друго - обожавам да подарявам правилните подаръци.
И по този повод, много ми допадна тази статия:
http://optimistichno.com/litchni-usmivki/podaratsite/#more-2043

събота, 27 март 2010 г.

за майките :)

ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
(от Барбара Ноак)

Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна, един единадесет годишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за вкъщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. ... И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).

Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.

сряда, 24 март 2010 г.

Яна Монева

Случайно я открих, в тема на любим форум. Ужасно много ми хареса. Простички думи, подредени по супер въздействащ начин. 

Детство

Яна Монева

Рохко сварено яйце
за закуска.
Някой
ми сплита две плитки...
Знам все повече думички -
"нови обувки",
които ми стискат -
пак съм пораснала
между яйцето
и
ръката на мама.

Има още много от нея тук: http://www.litclub.com/library/nbpr/moneva/index.html

петък, 19 март 2010 г.

Труд и творчество

Като една видна ученичка на математическа гимназия винаги съм се справяла добре с решаването на задачки и никога със "сложните" задания в час по труд и творчество - направи свещник от парче ламарина /татко се видя в чудо, докато го огъне на менгемето/, уший несесер и му бродирай цветенца отгоре, направи закачалка и тн.. всякакви такива полезни в живота умения... Та винаги приключвах срока с 3 позорни петици - по музика /щото съм абсолютен музикален инвалид/, по рисуване и по трудово обучение. Та естествено не си падах хич по въпросните предмети и с охота си признавах, че от моите ръце нищо творческо не може да излезе. И така доскоро.
Но сега вкъщи си имам един палав 3 годишен разбойник, който реших че не бива да ощетявам в каквото и да било отношение. Въпроса с пеенето го реших - пускам му дискове с всякаква музика, гледам че му влияят добре, дори пее детските песнички от яслата по-вярно от мен /то за това не се изискват много усилия де/. Но за да се опитам да съм на ниво по отношение на лепенето, рязането, рисуването и тн яслени занимания, се наложи да прибегна до цялата сила на нета като източник на идеи. Да живее КРОКОТАК и подобните му сайтове!!!
 Толкова добре обясняват хората, че ме накараха да повярвам, че и некадърни като мен могат да сътворят нещо красиво....Е, разбира се моите изработки изглеждат така сякаш ги е правил сина ми, но това не е най-важното...Покрай моето желание да му създавам традиции - правене на коледни картички, мартенички и тн. се запалих истински по правенето на картички.
Има много неща в нета като това които ми дават идеите...а вече се сдобих с красива кутия, в която събирам всякакви материали за целта - лепенки, картони, листчета, панделки, копчета и какво ли още не... Та на дърти години открих, че труд и творчеството не е измислено за тормоз над тийнейджърите, а е нещо разтоварващо и готино. И колкото и да си вързана в ръцете, винаги е удоволствие да поднесеш една ръчно направена с много любов картичка...

вторник, 16 март 2010 г.

Деца и възпитание

Аз съм от онези откачени родители, дето смятат, че да възпитаваш детето си добре е нещо като да изкараш второ висше...трябва си четене, мислене,  внимание особено към детайлите...Особено помага предварителната подготовка - четене на разни материали по темата, коментари с други себеподобни...и в тази връзка днес харесах един текст ето тук:
http://www.izvorite.com/text/texto.htm

четвъртък, 11 март 2010 г.

Като за начало :)

Обичам да пиша.
Обичам и да чета.
Обичам и да се ровя из мрежата и да попадам на сродни души.
Но тъй като това става много хаотично.... случайно... и после губя линковете на хубавите неща, реших, че е време да ги събера на едно място.
Вълнуват ме различни неща - бебета, фотография, финанси, цветя, книги.... списъка е безкраен, в зависимост от настроението ми...
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...