неделя, 22 януари 2017 г.

Седмица 3 - малко тъга по повод края на една мечта.

Тази седмица беше тежка за моя крафт свят.  До толкова тежка, че почти нищо не пипнах да направя. На вдъхновението ми му потънаха гемиите. 
Миналата година през юни се впуснах смело и необмислено, подкрепена от добра приятелка (благодаря ти Нети) в приключението наречено Кръжок Картишок и наемането на специално Местенце, в което да се приютим. Вложих много енергия, време (моето и на цялото семейство), ремонтирах, нареждах, пререждах, убеждавах другите картишочки, че ще се получат нещата и правех планове. Исках да размърдам народа, да го накарам да напусне сигурното убежище на интернет  пространството и да се среща със себеподобни. Да споделя опит и материали, да се учи на нови неща за да вървим напред всички ние, от общността. Видях го работещо при Руми  в Пловдив - всеки път като и ходя на гости се радвам от сърце на задружните пловдивски майни :) и на лекотата, с която споделят и общуват. Със сигурност роля има и самата харизматична домакиня, но е факт, че там общуват помежду си  и се събират. Нещо, което в София липсва. Затова се захванахме с да го съградим и тук.
Оказа се обаче, че само мечтата не стига. И колкото и да ми е трудно, ще призная, че сгреших. Другата седмица хлопваме кепенците на Местенцето. Много ми е мъчно, в понеделник и вторник плаках с много сълзи, в сряда правих планове, обмислях членски внос, който да покрива наема, но после, в четвъртък, махнах с магическата пръчка и замразих сърцето си за да не покълват в него нови надежди. Поне засега. 
Та така налегната от тежки мисли не ми се твореше хич. Направих две картички - по молба на приятелки, щракнах ги набързо и без желание.
  
В петък  пристигнаха коледните ми подаръци. Даже бях забравила какво съм си поръчала. Имах и от така наречените goodies bags - плащаш 16 лири и получаваш неща за 50, но без право на избор. Обичам да се изненадвам, така че нямах търпение да ги отворя и да видя какво се крие вътре. Имаше печатиякои от които коледни, така че ги прибрах за догодина), имаше едни на Paperartsy -марка, която харесвам и която все не си купувам, защото не ми се дават 20 лири за странните им щури печати, имаше копченца, перлички, стенсил, кит с тагове и още няколко дреболии. Най-много ми хареса надписа, така че го сложих почти веднага на картичка:
 Картичката, заедно с рецептурник, който направих миналия уикенд, отиде подарък за Тони /Точица/. На нея дължа една малка, но много голяма за мен крачка - първи занимания по йога тази седмица. Обещала ми е да ме тормози и бута напред,  така че да не се отказвам бързичко. Амбициозна задачка, защото аз и спортът от години сме на Вие.
 

Кат
Предизвикателства/Challenges:  

Deep Ocean Challenge - Anything New


Време е да обърна новата страница и да се затворя в себе си. Но като се познавам, едва ли ще трае дълго това себевглъбяване.  
Личната ми убеденост е, че ключът към успеха и щастието  - общото а не личното такова е изграждането на общности във всяка една сфера на съвместния ни живот,  споделянето както на добро, така и на лошо и подкрепата, която отделния индивид оказва на групата (стадото ако щете). За съжаление печелившите платформи като ФБ разчитат на илюзорното "обединение" на хората, които си мислят, че членството в една или друга група ги прави част от нещо голямо. Но не е така. Това си е един голям сапунен балон, който се пука от най-малкия полъх на вятъра и човек пак остава сам, толкова сам, че тишината го плаши до безумие

понеделник, 16 януари 2017 г.

Седмица 2 - снежна и студена.

Ето ме и мен, с неделния обзор.
Без малко да го пропусна, поглеждайки часовника и алармата на телефона, която ме уведоми любезно, че ще спя цели 5 часа ако си легна веднага! но все пак телешкия ми инат надделя и ето ме, пиша полузаспивайки.
Какво се случи през тази седмица? Сняг, студ и работа. Студът до такава степен ни беше сковал, че ума ми даже замръзна. Физически не го усетих - любезни колеги ме возят до работа и ме прибират директно вкъщи, така че почти не стъпвам по снега. 
Но пък беше толкова бяло, снежно и приказно, че се настройвах да съчинявам истории за принцеси ( не и замразяващи кралството си докато пеят онази ужасна песен), а такива, облечени в прекрасни белоснежни дантелени рокли, които отиват на бал. 

Не успях уви да претворя виденията в арт журнала, защото всяка вечер заспивах заедно с малката руса принцеса вкъщи, но хич не се оплаквам. Даже намерих време една вечер да спортувам под зоркия поглед на брат и, който ми броеше секундите и лицевите опори. Разчитам на него да ме стяга по този въпрос, но и той си пада малко разсеян...
Що се отнася до крафт фронта - там властващи през тази седмица бяха техни величества Списъците. Направихме страхотна серия публикации в Картишок - всеки един от екипа написа списък с материали, с които би се снабдил първи, ако трябва отново да започне да купува сега. Много интересна тема, накара ни сериозно да се размислим за трупането на излишни материали, за това с колко малко неща може да правиш картички, за това колко скъпо е хобито ни всъщност, за това как сме почнали навремето и какво сме научили от тогава до сега. Ето какви картички направих само с "новозакупените за 200 лв материали"



 Останалите картички през седмицата са за колеги и колежки - нали съм известна с това, че не мога да отказвам :)



Имам да ви показвам няколко скрапбук проекта, но снимките им са толкова много, че ме мързи да ги преглеждам, обработвам и разказвам за тях. Живот и здраве - следващата неделя.
Желая ви лека, сравнително топла и прекрасна седмица.
кака ви Кат 
     
Предизвикателства/Challenges:  

неделя, 8 януари 2017 г.

Седмица 1 2017

Ето че дойде поредната година в блог пространството. Ще ви спестя декларациите и новогодишните резолюции, само ще подскажа, че формулата с по една публикация на седмица (но пък всяка седмица в неделя) ще важи и за тази година. Надявам се да имам какво да кажа, освен да покажа, но времето ще покаже дали ще е така.
Започвам с едно много любимо платно, подарък за колежка Стрелец. То сякаш казва всичко важно, което си пожелавам на мен, и на вас за 2017.



Ще го покажа в следните предизвикателства:
CountryVieuw Challenges: #48 Anything goes
Creative Artist "Mixed Media
Simon Says Stamp Mondaychallenge: Start Fresh
The Mixed Media Monthly Challenge: #32 Put a stencil on it


 Продължавам с най-любимата си творба от 2016, която искам да покажа в предизвикателството на  Deep Ocean Challenge #145 Your own absolute No. 1 Card or Project 2016.



 Идва ред и на още някои изостанали крафт проекти от последните празнични дни
Първият ми календар - за приятелка. Моят още чака да ми дойде музата да го направя.
 Ще го покажа в Кард мания:

Навън вие студ и виелица, така че е редно да пренесем нещо такова и в картичките - при мен преобладават снежинки и синьо-бели цветове.

Simon Says Stamp Wednesday Challenge - New Something - stencils.

А децата са се сгушили край прозореца и страдат, че баща им отказва да ги придружи до пързалката. Ходи им обяснявай, че с този режещ вятър навън се усеща като-25. Едно време нас ни пускаха да се пързаляме независимо от минусовите температури, но не се налагаше родителите да ни придружават и да мръзнат докато ние крещим от кеф.


 

събота, 31 декември 2016 г.

2016 с няколко думи.

Здравейте приятели, 
Явявам се тук в последните минути на 2016 по традиция да покажа страничките от арт журнала ми и да направя анализ на отиващата си година. 

ВРЕМЕ е думата ми за 2016. Голямо състезание падна  - непрекъснато бързах за някъде, никак не ми стигаше времето за нищо, живеех с усещането, че препускам през безкрайната пустиня и от никъде не му се вижда края. Повтарях си, че трябва да забавя темпото, че така пропускам именно любимите малки моменти от живота. Но хич не се слушах себе си. Разболях се лятото - нищо не ме болеше, но нямах грам сили, бях принудена да стоя и да не правя нищо. Ясно ми беше, че е знак да намаля скоростта, но хич даже не го отразих. Дори и тогава продължих доколкото мога да работя, творя, обръщам внимание на децата. За да разберете колко съм луда, ще кажа само, че в деня в който ми беше най-зле направих албума ни с коледни снимки от 2015. Винаги съм смятала, че човек не бива да се отпуска и че действието е ключът към утроената енергия. Така смятам и днес, креативността е постоянство, трябва да я превърнеш в навик и да я практикуваш всеки ден. Но и почивката е важна, защото иначе уморения ум не ражда гениални идеи и няма време да върви напред. 
Думата, която си избирам за 2017 е  форма. И формата е КРЪГ. Искам да раста в концентрични кръгове, завихряйки и много други хора покрай мен. Кръгът на семейството ми е всичко за мен. Стремя се винаги да съм свързана с него, където и да се намират членовете му.
Кръгът на приятелите ми също е важен - той е моя опора и основа. Разчитам на тях за всичко - от похвалата до шамара зад врата, когато бъркам.
Кръгът около Картишок е забавление, вдъхновение, творчество, позитивни мисли. Очаквам именно той да се увеличава през 2017. Надявам се да имаме много нови съмишленици, които да се присъединят към нас в предизвикателствата ни, в Кръжоците, в работилничките. Много съм щастлива, че благодарение на близка моя приятелка вече си имаме Местенце, където да се събираме и творим. Дано да го правим по-често, защото винаги се раждат красиви творения след такива сбирки. Е, изпразват се и джобовете, споделят се и новите покупки, обменят се материалите, правят се нови приятелства. Децата също са добре дошли - те са друга планета, на която обожавам да бъда. Зареждат ме и ме мотивират да правя всичко по-добре и по-весело и шарено. 
Вярвам, че 2017 ще ни донесе много забавления и приключения и съм тук, за да ги отразя с  думички, цвят и картинка в личните дневници - арт журналите. Ето как приключи в тях 2016.
 
   



Желая ви здраве, късмет, добри приятели и много, много вдъхновение през 2017! Бъдете щастливи. И помнете - намирайте време за нещата, които ви правят щастливи!

 Кака ви Кат


SSS Anything Goes
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...